Условно може би трябва да разделим линията на минало, бъдеще и настояще. Когато погледнем в миналото, респ. в бъдещето, то образно можем да сравним това като гледането през фуния от широката страна. Т.е. гледайки към бъдещето, най-ясно виждаме най-близкия момент, а колкото повече надалеч гледаме, толкова по-малък е хоризонтът. На края не виждаме почти нищо. Същото е и с миналото- най-близкото минало е най-бистро, докато в началото си, от миналото не се вижда почти нищо- нямаме спомен от момента на раждането си, който е най-тесният край на фунията. Това е важно уточнение, когато искаме да разберем нещо за бъдещето си- колкото по-близко гледаме, толкова по-ясна представа ни дава тарото. Най-точно и детайлно се виждат нещата в настоящия момент. Колкото повече се отдалечаваме от настоящето, толкова по-големи точки от живота се виждат. Малките не могат да се открият напред в бъдещето.
На чертежа се виждат сини линии-това са чуждите линии на живота. Те всички образуват огромна мрежа от човешки съдби, които постоянно се срещат и разделят. Така нашата линия попада във връзка с другите и това е неизбежно. Понякога дори линията ни става страна от триъгълник с други две. Такъв е случаят с триъгълничето, маркирано в жълто. Когато сме попаднали в такова положение, трябва да знаем, че то има начало и край. Най-
често в този етап се намираме в едн цикъл, за който дори не си даваме сметка. За да излезем от него, трябва да направим избор, да тръгнем по нов път. Тук именно тарото също ни помага- то ни подсказва как да излезем от цикъла, да започнем ново начало. Всъщност, когато се загледаме, ще открием много други такива триъгълници- това е основното деление на етапите в живота ни...
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар